Сънят на Гаучоида

Младият аржентински автор Микел Ниева остава малко известен извън пределите на родината си, но вече е издал няколко провокативни произведения. Като преводач на антична поезия и дълбок познавач на латиноамериканския авангардизъм, той съчетава редки елементи от киберпънк жанра, свързвайки миналото с настоящето и бъдещето.

В неговата книга се развиват три основни сюжетни линии. Първата разказва за бунта на андроид с човешки вид, който обаче носи характерните черти на гаучо. Той страда от психично заболяване, подлага се на мъчения и вдига въстание, като междувременно рецитира стихотворения и пее подобно на традиционния аржентински бард - паядор. Втората линия разглежда откритията на нови наркотични вещества от големи корпорации - включително "сока от компютърна мишка" - както и начина, по който тези компании потискат хората в стремежа си към власт (със сюрреалистичен оттенък). Третата история напомня за хорър: едно момче обича момиче, но не може да бъде с нея (тя е хипи или „нюейдж“). То случайно попада в секта, която цели да възкреси тялото на Д. Ф. Сармиенто - един от ранните президенти на Аржентина с уникален външен вид и идеологии; освен това той е писател. Успяват да пробудят тялото му, но то става неконтролируемо и убива много хора по жесток начин.

Тези сцени служат като алегория за насилието в Аржентина през 2001 г., а финалът ни среща с група андроиди сред които присъства самият писател; те са заплашени от наблюдение.

В експерименталния роман „Сънят на гаучоида“ (2013) темите за взаимодействието между човек и машина se преплитат със реалността спрямо фалшивата действителност.
Андроидите тук приемат формата предимно на гаучоидите; наркоманиите и корпорациите също играят важна роля, докато буйното въображение предпочита разпилени почти графични образи вместо ясен сюжет или завършена история - повече въпроси без категорични решения.