Паулина

„Този разказ е топъл и не особено дълъг, но в него се обрисува цял един живот чрез изповедта на авторката. Най-силно изразен е портретът на Паулина, главната героиня. Въпреки че изглежда крехка и понякога наподобява кукла, с която времето и хората играят грубо, пренасяйки я от едно място на друго по границата, тя остава борбена и силна жена. Годините й в София представляват най-прекрасния период от живота ѝ; макар раздялата с роднините си от селото да е болезнена, те имат голямо значение за нея. Те ще бъдат основа за нейното самоопределяне и сила, като разчита предимно на себе си. Тази гордост съпроводена с инат я подготвя за предизвикателствата на живота ѝ - той не е бил лесен. Разказан увлекателно в сбит стил, този текст описва съдбата на една жена - нейния копнеж за любов и жажда за дом. И най-вече акцентира върху скромността.“
Соня Атанасиевич

Относно романа „Паулина“, Наташа Панич споделя: „Това е историята на моята майка, която е живяла в двора на българския цар Борис. Но когато през 1943 г., София бива бомбардирана, тя се завръща обратно у дома след престоя си при царските палати. В тази книга можете да намерите нейния уникален и интересен житейски път.“