Интервюта

„Човек трябва да бъде уверен в безкрайната си сила и енергия, че може да обгърне целия свят с ръката си и лесно да контролира всичко. Колкото по-дълго запази това лудост, оптимизъм и голяма вяра — толкова по-продължително ще се съхрани самият той. Разбира се, животът полага усилия да изглади острието на нашите преживявания, подобно на начина, по който реките оформят камъните си. Но колкото повече продължава борбата с препятствията пред него, толкова по-далеч ще достигне човек.“

Този текст е част от специалното издание „Интервюта“ с Йордан Радичков, което съдържа най-впечатляващите му разговори от началото на 60-те до средата на 90-те години. В тях писателят споделя за своето детство и семейство, разказва фантастични почти нереални спомени за фолклора, театъра и литературата, както и за българската душа и родината.

„Нашият народ е дал имена на всяко дърво, трева или цвете; именувал е всяка горска поляна и птица, всички скали и могили – уважаваме всеки кът от земята ни точно така, както даваме име на различните черти от човешкото лице: очи、вежди、скули、уши，чело... Затова смятам за важно да гледаме към нашата земя със същата внимателност като към лицето – право в очите… И трябва да сме предпазливи ако забележим признаци на увреждане у нея. Защото ако я загрозим , всъщност вредим на собственото си лице.“