Краят е моето начало. Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота

В тишината на своята килия един дзен монах рисува съсредоточено кръг, който го обгръща. Това е последният му жест в живота.

На края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето значимо житейско пътешествие и какво означава животът.

Така, в Орсиня, под едно дърво близо до неговата тибетска къщичка, той споделя опитности от живота си, изпълнен с пътувания из света в търсене на истината. В стремежа да осмисли всичко направено и хората, които е срещал по пътя си, той преминава през важни събития от своето време.

Той напомня на младите колко ценни са въображението, любопитството към новото и смелостта да се живее свободен и автентичен живот – такъв богат на приключения и любов.

„Но междувременно ти ми държиш ръката и така можем да поговорим за пътешествието на онова момче от улица „Пизана“ във Флоренция. То попада сред исторически събития като войната във Виетнам или падането на Съветския съюз; после стига до Хималаите и сега е тук - в своя малък Хималайски рай, очаквайки този според мен приятен момент.“

„И така, това не само че е краят но може би начало на историята наречена мой живот. Ще бъде приятно да обсъждаме дали има значение.“

Ако ме питаш какво оставям след себе си – оставям една книга, която евентуално ще помогне някому да види света по начина, по който аз силно го чувствам.“ – казва Тициано Терцани.

Роден през 1938 г. във Флоренция,Tерцани прекарва над тридесет години в Азия със семейството си - жена му Анджела и децата им Саския и Фолко. Работи като кореспондент за немския седмичник Дер Шпигел и пише статии за известни италиански медии: Еспресо , Ла Република and Кориере дела Сера . Неговите книги документират значими исторически моменти: „Леопардова кожа“ описва войната във Виетнам; „Забранената врата“ разглежда Китай след Мао; а „Лека нощ господин Ленин“ анализира разпадането на Съветския съюз.

Сборникът му "В Азия" съдържа най-добрите му материали относно Изтока . През 1995 г., публикува "Един гадател ми каза". През 2002 г., излиза книгата “Писма срещу войната” — послание за мир при желание да предотврати задълбочаването конфликти между Изтока-Запад след нападението върху Афганистан . Последното произведение “Още един кръг с въртележката” (2004) задава въпроси относно смисъла човешкото битие докато преминавал през лечението рака .

Умира през юли 2004 г. в Орсиня , завещавайки ни разговорите със сина си , трансформирани в химн към живота .

Популярността му произхожда не само от уникалния стил чрез който показва важни моменти от историята , но повече от това — жизненият му опит посветил търсенето истинност .

От 2005 година насам всяка година се присъжда наградата “Тициано Терцани” автори чиито произведения помагат читателите разберат реалността около тях .