Двайсетте дни в Торино

Култово произведение, което носи влиянието на Лъвкрафт и Борхес, написано през 70-те години на ХХ век, в контекста на политическия тероризъм от дясната и лявата страна в Италия.

В изолираното крило на психиатричен санаториум, разположен под егидата на църквата, група младежи с фанатично убеждение създават Библиотека – пространство за самотници да споделят личните си дневници и да се свързват помежду си чрез „разговори в ефира“. Въпреки това техните писания бързо придобиват зловещ характер и читателите осъзнават твърде късно, че злонамерена сила е нахлула в тяхното лично пространство и здрав разум. Когато град Торино попада в колективна психоза за двадесет дни, кулминираща с необясними убийства по средата на нощта пред стотици свидетели, Библиотеката затваря врати и бива забравена от историята. Но един обикновен журналист решава да разгледа мистериозните инциденти, които местните жители дори не смеят да обсъждат. Неизбежно той попада във вихрушката на окултността в града и достига до сърцевината на страховете у съвременния човек: интимността веднъж споделена става обществено достояние.

Този роман е алегория вдъхновена от злокобните неофашистки кампании от онова време; „Двайсетте дни в Торино“ вече четиридесет години привлича свои верни почитатели. В динамичната реалност днес с терористи единаци подтиквани от социалните медии тревожната масова паника описана от Джорджо де Мария резонира силно: безмълвен ужас пронизва всекидневието ни. С уникалното си предчувствие за глобалната интернет мрежа и апокалиптичните последствия от прекомерното споделяне този тъмен роман остава още по-актуален отвсякога.

Произведението поставя Де Мария редом до автори като Итало Калвино както и до класическите майстори на хорора Едгар Алан По и Х. Ф. Лъвкрафт. Неговият натрапчив стил е едновременно изобретателен и интуитивен - смразяваща проза със зловещо пророчество, която винаги остава актуална независимо от времето.