Борхес и другите - там

Отец Николай е човек, който не харесва света и неговата повърхностна красота: дори реализмът му изглежда проблематичен (какъв всъщност може да бъде критичният реализъм?). Той поддържа дистанция от безвкусната мистика, недоизградената литература и незавършения живот, както и от всякакви крайности и екстремни философии за края на света. Готов е да се бори срещу тях дори с помощта на гореща шкембе чорба.

Въпреки общоприетите схващания, Николай Петков вярва, че животът имитира литературата и хората черпят съществуването си от своите истории. Своята връзка с тези разкази той свързва със свещеническата си роля: „Както трахеята пропуска въздуха, така свещеникът трябва да позволява историите да преминават през него.“

Николай не бърза никъде. Неговото спокойствие често води до неспокойство у другите. Като селски поп той има привилегията да се отклонява в разказването по начин, по който превръща всяка история в нова история. Спонтанно внася забавяне в повествованието – подобно на ефекта от Омир. Прозата на отец Николай не е агресивна или настоятелна; тя действа като бавен съблазнител.

Георги Каприев