Момичето, което пишеше върху коприна

Вдъхновен от реални събития, впечатляващият исторически роман на Кели Естес „Момичето, което пишеше върху коприна” (ИК „Кръгозор”) предлага силно емоционален разказ за две жени, свързани през времето от съдбата. Те притежават решителност и достойнство, готови да вземат правилните решения независимо от последиците.

Инара Ериксън намира красиво бродирано парче коприна в островното имение на покойната си леля. Докато разкрива тайните, скрити в това малко платно, животът ѝ все повече се преплита с този на Мей Лин – младо китайско момиче, изчезнало мистериозно преди сто години. Чрез историите на Мей Лин върху коприната Инара открива една трагична истина, която ще потресе семейството ѝ… и ще я постави пред труден избор.

Романът на Кели Естес „Момичето, което пишеше върху коприна” ни връща към по-малко известен период от американската история през края на ХІХ век. Задълбоченото проучване на авторката относно традициите в китайската бродерия и облекло добавя уникален контекст: „Всеки сантиметър от този ръкав беше изплетен с цветни нишки от веща ръка; картините му бяха толкова ярки и детайлни като маслени платна. Инара не разбираше много за платове или бродерия, но дори тя осъзнаваше колко специален е този ръкав – истинско произведение на изкуството. Съвършенствата в бодовете показваха къща до дърво край колоните - там можеха да се видят фигури наподобяващи азиатски йероглифи: мъж прегръщащ дете, кораб и демони... Тя осъзнала какво представлява историята зад живота.

„Момичето, което пишеше върху коприна” е трогателен разказ за устойчивостта на човешкия дух и мощта на сърдечността. Нежната история между Мей Лин и Инара доказва важността да бъде казана истината за миналото с цел постигане помирение в настоящето.