Романтичният егоист

Разказът започва през 2000 година, когато Оскар Дюфрен е на тридесет и четири години. Той се представя за писател, подобно на мними болни. Поддържа дневник с надеждата животът му да стане по-вълнуващ. Оскар притежава егоистичен характер, проявява малодушие и цинизъм, а също така има известна склонност към сексуални извращения. С две думи – обикновен мъж сред многото други. Поради това авторът определя произведението си като дневник на един народ и хроника на едно поколение, наричайки го също антидневник - „деформирало огледало, в което виждам собствените си недостатъци”. В „Романтичния егоист” Бегбеде отново демонстрира способността си за самоирония, както и склонността към самоунищожителни разкрития, но също така подчертава критичното си отношение към света около нас.