Съвременно българско изкуство. Имена: Енчо Пиронков

Творческият път на Енчо Пиронков започва през 70-те години на XX век в атмосферата на една бохема, която поставя Пловдив в центъра на историята на изобразителното изкуство от второто полувреме на века. Приемането му в тези среди се дължи основно на неговата етика, проявление на независима воля и автентична артистичност. Упоритостта му да намери своето място го прави особено продуктивен, с бързо развитие и уверено защитаване на собствен художествен стил. В началото пасторалните теми и опростени живописни техники, вероятно повлияни от културната среда около него и влиянието на художници като Златю Бояджиев и Цанко Лавренов, постепенно преминават към мощна, експресивна живопис. Тази нова посока залага предимно на завладяващото въздействие на цветовете и драматичните пространствени структури, изградени чрез крайности в използването на светлина и сянка.