Подходящи маневри в мъгливо време

Тази антология обединява автори от различни поколения, всеки от които предлага уникален поглед и индивидуален подход към литературния жанр. Всички 21 писатели в нея са родени преди 1989 година и споделят общ биографичен опит – както през комунистическия режим, така и след него. Затова те имат ясно изразени впечатления относно историческите събития.

Чуждестранният читател вероятно ще забележи познати явления като прехода от посткомунизъм към демокрация, институционалната обърканост, моралните дилеми и преразглеждането на въображаемото. Освен това се наблюдава деконструкцията на митовете, изградени по времето на Живков в България и Чаушеску в Румъния. Общото между румънските и българските творци е техният интерес към комунистическото минало и несигурностите около историята, оформена от тоталитарните режими. В литературата на двете държави присъстват сатирата, дистопията, черният хумор и анализът на социалните кризи чрез автофикации и метараскази.

Съвременната румънска литература търси начини да представи идентичността си сред постоянно променящите се контексти по пътя към европейската интеграция, стремейки се да преодолее комплексите за маргинализиране или балканизъм. При тези автори можем да видим опити за възстановяване на общество без ясна идентичност; те разглеждат новата реалност с различна степен на осъзнатост. Проблемът остава във факта, че независимо колко усилия бъдат вложени за разбиране на социалните промени, винаги има нещо недоизказано. Подобно е положението при българските писатели – налице е дефицит в синхронизирането на проявите в новото капиталистическо общество.

В този „прекрасен нов свят“ доминират дискурсите с политически нюанси спрямо новата действителност – подозрително натрупване на богатства, триумфирующият еротизъм без цел، морални конфликти у гражданина живеещ в сложно определимо общество; разпадане както на историята така и самата идентичност в един заплашителен но едновременно освобождаващ свят – свобода за която предишното поколение можеше само да мечтае. Всеки автор подхожда индивидуално към въпроса какво правим със свободата си след падането на комунизма. Забелязват се опити за обновление в прозата чрез синхронизиране с глобалната литература , възраждане езика дебатирани тематики отвеждайки до нестандартни стилистични решения.