Виното на мъртвите

Този дебютен роман, въпреки че е написан от неопитен автор, който все още търси своя стил, определено притежава ценни качества. Той включва трийсет и седем истории, но текстът остава единен; разделението на двайсет и две глави е направено от френското издателство. Литературните влияния в произведението са многобройни. Историята за зловещите приключения на главния герой Тюлип, който случайно попада в подземията на гробището, съчетава фантастични елементи с безпощадна критика към френското общество между двете световни войни и напомня за творбите на Едгар По, „Нос“ на Николай Гогол, приключенията на Барон Мюнхаузен и героите на Балзак. Влияние оказват също така „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Франсоа Рабле и пиесите за Татко Юбю от Алфред Жари, както и текстове на Маркиз дьо Сад. От стилистична гледна точка важна роля играе Луи-Фердинан Селин.

„Виното на мъртвите“ излиза във Франция едва през 2014 година по повод стогодишнината от раждането на автора. Гари не успява да го публикува като млад писател, въпреки че романът носи зародиша на целия му талант – талант, който ще се развие в следващите му произведения до такава степен, че това първо дело може да се разглежда като ключ към цялостното творчество на този автор с много литературни идентичности. Той никога не се отказал от него и даже вплита цели откъси в последвалите си романи.

Гари оставя впечатление със своето уникално присъствие в литературата през ХХ век дори след смъртта си. „Виното на мъртвите“ демонстрира как един автор може да остане верен na своя младешки тон през всичките години творческа дейност. Богатството заложено в първоначалното му произведение става многократно умножено в последвалата му работа; читатели любители натъквайки се върху „Виното на мъртвите“, с учудване но също така с удоволствие ще открият основата за бъдещото креативно развитие на този забележителен художник.