The Sun is also a Star

Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределението или мечтите, които никога няма да се сбъднат. Определено не съм от онези момичета, които срещат симпатично момче на оживена улица в Ню Йорк и се влюбват. Особено когато семейството ми е само на дванадесет часа разстояние от депортация към Ямайка. Влюбването му няма да бъде част от моята история.

Даниел: Винаги съм бил добрият син и старателният ученик, който изпълнява високите очаквания на родителите си. Никога не съм бил поет или мечтател. Но щом я видя, забравям всичко това. Нещо у Наташа ме кара да мисля, че съдбата ни е приготвила нещо много по-великолепно за нас двамата.

Вселената: Всеки момент в живота ни ни е довел до този единствен миг. Пред нас стоят милиони възможности за бъдещето. Коя ли ще стане реалност?