Българите - първите европейци

Съвременната България се намира в югоизточния край на Европа. Площта ѝ е около 111,000 квадратни километра, а населението наброява приблизително 9 милиона души. По отношение на територия и брой на жителите страната заема между дванадесето и тринадесетото място сред петдесетте европейски държави, но остава сравнително непозната за повечето хора в Европа. Причините за това не са предмет на настоящото изследване, но основният фактор вероятно се крие в липсата на „лоши“ новини от България през последните пет десетилетия, които да я поставят под светлината на прожекторите в медиите. През периода на комунистическото управление (1944-1989 г.) страната не преживя събития като тези в Чехословакия, Унгария или Полша - факт, който може би не е толкова положителен според някои наблюдатели. Преходът към демократизация и пазарна икономика протече мирно и без насилие, което е различно от опитите във Румъния или Русия. Освен това България успя да избегне гражданската война, която все още разтърсва Югославия.

Въпреки наличието на значителен процент от малцинствени групи и различни религиозни вярвания (католицизъм, ислям и юдаизъм), у нас няма етнически или религиозни конфликти. Експерти дори говорят за уникален български модел по отношение етническите отношения - осигуряващ хармония между различните общности. Това обаче интересува специалистите повече отколкото редакторите на медии; което е жалко.

Като страна членка на Европейския съюз след няколко години България трябва да бъде познавана повече както от историята си така и относно приносa си към развитието на континента. Необходимо е поне базово разбиране за факта че именно тук възниква първата напреднала цивилизация в Европа през V хилядолетие пр.n.e., а нейното наследство представлява основополагаща част от европейската идентичност.

Важно е също така да бъдат признати приносите ни през Средновековието - периодът когато се изграждат основите върху които стъпва съвременната европейска култура; концепцията за националната държава реализирана успешно между VII-XIV векове служеше като пример вместо универсалистката християнска идея.
Тази книга има за цел да запълни празнотата в знанията относно България сред обикновения европеец./Божидар Димитров/