Младост между две войни

Цикълът "Младост между две войни" не е бил първоначално замислен от автора, но с времето той се оформил естествено. Този цикъл обхваща периода след Първата световна война до края на Втората и включва шест пиеси.

Първата пиеса, "Заболяване на младостта", се развива около 1922 година и цели да демонстрира деморализацията на младежите, които са разочаровани и нямат перспектива за бъдещето.

Следваща е "Престъпниците", действие в която се развива около 1926 г., показвайки растящия упадък поради липсата на доверие в правосъдието.

Третата пиеса - "Расите", се случва през март 1933 г. и разглежда опитите за манипулиране на университетската младеж чрез съмнителни духовни идеи.

Четвъртата част, озаглавена "Защото неговото време е кратко", проследява събитията по време на окупацията на Норвегия и изследва усилията на църквата да постигне свобода.

В петата пиеса – "Освободените", действието протича в последната фаза на войната и акцентира върху отношенията между освободените хора и техните освободители.

Накрая, в "Плодове на нищото", сюжетът преминава малко преди финансовата реформа и анализира стремежа към преодоляване на нихилизма и отчаянието.