Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов

Той е един от най-влиятелните поети в България. Тя е неговата вдъхновителка, която е създала шедьоври като „Горчиво вино” и „Обич за обич”, а самата тя също пише стихотворения (по нейните творби се основава известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”).

Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, двамата са във връзки с други хора, но между тях възниква чувство, което ги подтиква да пренебрегнат социалните норми и предразсъдъци на своето време. Тази забранена любов служи като вдъхновение за някои от най-забележителните произведения на българската любовна поезия. Историята на тази връзка е разказана в настоящото издание – чрез дълбоките лирически послания към любимата, които тук се публикуват за първи път, както и чрез вечнозелените шедйоври, с които поколения българи изразяват чувствата си.

Сега, половин век след тяхната среща и 30 години след смъртта на Петя, за първи път стават известни детайли около отношенията им. Подобно на баща му Милуш, който взема майка му от родителите й, така и Евтим успява да "открадне" голямата си любов - не от дома им , а от техните бракове.

Петя Йорданова работи като секретар в Дом на учителя през март 1964 г., където членуват видни поети като Дамян Дамянов и Георги Струмски. Няколко дни след запознанството те планират посещение на поетите през април. На 4 април гостите пристигат; Евтим ги посреща и води до Самуилова крепост. Същата вечер под звездното небе зародишаното романтично чувство отключва мощна творческа сила у него.

Честият обмен на телефонни разговори и срещи постепенно разкриват тайната им връзка пред обществото – това носи стресове и конфликти помежду им. Общественото мнение осъжда техния роман; Евтим многократно получава покани да обсъжда ситуацията със партийни лидери... Но нищо не може да спре тази страстна любов – нито семейният статус nа двамata , нито политическите натиски. Отношението продължава три десетилетия до кончината на Петя...

Изданието включва снимки от личния архив на поета както репродукции от художничката Ралица Денчева.


**СТРАХ**

В песните ти споменавам,
в молитвите свои признавам –
откраднах те само с една мисъл,
защото страх никога няма!

Защо открито да тръгнем?
През света завистлив?
Да ме целунеш пред поглед,
който дълго ще проклина мен.

Да преминем улиците стари,
скривайки глави зад доноси.
Под прозорците минавайте
при клюкарстването убиваме мълчание.

Дори в църквата неделна
забравили всякакъв ум.
И без значение какво ще кажеш
пред нас или после…

Нека изпием горчивината –
без страх сме при трънени венци.
Страхът ни убива бавно
след което ставаме подлеци.


* * *

Сега си край морето.
Вълните удрят брега,
защото там си с Него.
Скалистият свят пада
превръща се във пяна,
понеже там си с Него.
Облаците разбиват сърцета си ,
защото там ти сте...
Всичко руши;
всичко протестира;
болката е навсякъде;
аз?

Евтим
11.VIII.1967 г."