Мимеополис: Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието

Невена Панова е преподавател по старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя се интересува основно от жанровите аспекти на старогръцката литература, философския език, влиянието на античността в България и преводите на прозаически произведения от старогръцки. Докторската й работа, която разглежда характеристиките на литературната форма при Платон, беше публикувана през 2005 г. от издателство "Сонм" с названието "Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването".

Мимеополис не е реален; или поне не изглежда такъв при първоначалния поглед или прочит. Въпреки това той представлява както уникално явление, така и пример за общ модел. Освен това дава възможност за съществуването на тази книга, в която чрез „фигурата“ на подражание се опитва да се реконструира или просто оживи определено пространство според принципите за /диалогично/ изграждане във философията на Платон. Текстът разкрива, че мимесис може да бъде разглеждан не само като техника в литературната теория, но и много по-широко - като образователна практика и стратегия за „прескачане към чуждата природа“, целяща създаване на сериозен образец.

В момента обаче "Мемеополис" остава частично изследвано поле, което досега е проучено предимно чрез последния значителен диалог на Платон - "Закони".