Хомо фабер

Романът "Хомо фабер" (1957) на Макс Фриш е значимо и вечнозелено произведение. В него основната тема е митът за "модерния човек". Главният герой, инженер Валтер Фабер, представлява технократ - homo faber /човек, който създава/, чиято цел е да контролира живота и съзнанието си чрез принципите на електронните изчислителни машини. Тези устройства надминават човешкия мозък, тъй като не изпитват чувства като страх или надежда.

Въпреки това, "електронното мислене" на Валтер не успява да предвиди бъдещето му поради грешките в информацията, която притежава. Когато случайно се среща с дъщеря си Сабет, той започва бавно и трудно своето "пътуване към себе си", опитвайки се да се върне към загубеното усещане за общност с хората и природата. Дори когато разчита на теорията за вероятността за утеха, той все пак причинява трагедия и погубва млад живот; в крайна сметка обаче оставя след себе си стремежа към човечност у читателя.