Факирът

Рузбех Баруча не е монах и не се е разделил с ферарито си, но книгите му, посветени на духовното развитие и смисленото съществуване, разкриват дълбочината на човешкия ум и душа. В произведението „Факирът“ той разглежда теми като кармата, живот след смъртта, духовната комуникация, вярата и силата на молитвата. Най-важно от всичко е постоянната свързаност със своя Покровител – Саи Баба от Ширди.

Структурирана като роман за истинския живот под формата на художествена измислица, книгата бързо стана популярен хит сред последователите на Саи Баба по целия свят. Главният герой Рудра спомага старец в нужда, който наподобява Саи Баба и започва да го нарича "Баба". Книгата включва серия разговори между тях.

Според философията представена в текста спасението идва единствено чрез гуруто – духовния наставник. Доверие към Бог или Покровителя (които са едно) ни помага да приемем изпитанията по пътя си с благодарност. Както отбелязва Баруча: „Колкото повече се изгубиш себе си, толкова повече ще се слееш с твоя Покровител“. Всеки човек става медиум за своя Гуру чрез мисли и чувства за него.

Баруча излага идеята за свободната воля и как нашият избор формира физическия и астралния свят около нас. Той счита смъртта за несъществуваща; вместо това тя представлява промяната на форма – подобно на преобличането в нови дрехи. Свободната воля играе ключова роля както тук така и отвъд живота.

Авторът призовава читателя сам да създаде чудеса чрез приемане, кураж радостност и спокойствие. Ние сме тук именно заради уроците които трябва да научим - всяка ситуация носи възможности за растеж.

Проникновеното писание на Баруча обяснява сложни концепции достъпно; неговото произведение може да шокира невярващите в кармата или реинкарнацията.
Когато ученикът е готов духovno напредналият гуру неизменно пристига при него. В романа покровителят е Саи Баба от Ширди; основните истини водят до доверие към него относно материалните й духовни нужди.
Тази вдъхновяваща книга има потенциал да укрепи вярванията у мнозина хора или даже пробуди интерес у тези без такъв.
Последният ред резюмира централното послание: „Смъртта е мит; живописта знае само начало."