Хубавите ръце Т.2 от Съчинения в девет тома

В творчеството си Ивайло Петров последователно разглежда едни и същи теми, но с разнообразни средства. Именно затова той успява да бъде както познат, така и иновативен: човешките страдания са "облечени" в български контекст и герои. Всеки негов разказ представлява опит за разкриване на човешката загадка, излагане на скритите мотиви зад действията ни и сложната взаимовръзка между доброто и злото. Като дълбок психолог, той е универсален автор с българска идентичност, който се занимава със социални въпроси. В този сборник Петров сякаш най-силно се приближава до реализъм в стил Елин Пелин, какъвто виждаме в „Под манастирската лоза“. Човекът отново е поставен между дявола и Бога; трагичното и смешното съществуват паралелно, а иронията, хуморът и гротеската изглеждат като различните аспекти на мъдростта и прошката. Дори смъртта се възприема като част от живота. Над всичко това обаче тегне вечна тъга – копнеж по красота, която остава недостижима в реалността; тя идва при нас само чрез мимолетни видения през безкрайната природа или благодарение на търсещите очи и творческите ръце на хората.