Да спиш гола е зелено

Желаем ли да бъдем еко? Какви усилия сме готови да вложим, за да станем „зелени“? Трябва ли наистина да се откажем от тоалетната хартия и сапуна, или пък да превърнем отпадъците в органичен тор? Нужно ли е напълно да се преместим извън града...

Не е задължително да бягаме далеч от цивилизацията и да живеем примитивно, за да допринесем за опазването на природата. Можем спокойно да следваме екологични практики без промяна в ежедневния си ритъм!

Да вземем пример от младата канадска журналистка Ванеса Фаркхарсън:
„Започнах тази книга между чувството на вина и искреността. Реших всеки ден през следващите 365 дни да предприема по едно действие в полза на околната среда с надеждата в края на годината моя живот ще бъде колкото може по-екологичен.

• Някои решения бяха значителни (продадох автомобила си).
• Други - необичайни (изключих хладилника и фризера, въпреки че не знаех какво ще правя с храната).
• Трети - абсурдни (защо трябваше косата ми да се мие с оцет и защо рових из боклука на съседите?).
• Повечето изглеждаха символични. Но именно те са малките стъпки към голямата трансформация (например спането гола, къпането при затворени светлини или консумирането само на сладолед във вафлена фунийка).

След приключване на това едногодишно предизвикателство установих, че повечето екопрактики вече естествено присъстват в живота ми.“

Книгата е интересна и остроумна; не притиска читателя с морални уроци, а дори най-заплетеният скептик относно екологията би могъл сериозно замисли. Искрена е, но носи лек циничен оттенък. Съдържа дори романтична линия за онези по-чувствителните души.

Тази публикация е отпечатана върху 100% рециклирана хартия!