Фараонът на изхода от Египет

Преди 3300 години множество египтяни и различни племена, прогонени от Египет заради вярата си в единствения бог Атон, достигат до планинската верига Шара. След четиридесет години странстване из пустините на полуостров Синай, те временно се установяват сред жителите на древното царство Едом (сега част от Южна Йордания).

Обаче крайната им цел е да се заселят трайно на територията на египетската провинция Ханаан (която римляните наричат Палестина около 30 г. пр. Хр., произхождайки от термина „филистимляни"). Тази земя представлява "цената", която Първият министър на непълнолетния фараон Тут-анкх-Амон, адон Ай (великият), обещал да даде на монотеистите, ако доброволно напуснат Египет с цел предотвратяване на братоубийствена война с многобожците. Заради това по-късно преселниците преименуват бога Атон в Адонай.

Изселването става около 1330 г. пр.Хр., известно като Изходът според Библията, завършило към 1290 г. пр.Хр., когато те нахлуват в Ханаан. Чрез прочитането на книгата можете да научите:
• кой основава съвременните монотеистични религии;
• кои са били първоначалните последователи на единния бог;
• причините за изгнанието им от Египет;
• идентичността и ролята на техния водач през Синай;
• как протича заселването им в Ханаан;
• защо там впоследствие възникват две държави - Юдея и Израел, които водят непрекъснати войни до 722 г. пр.Hr., когато Асирия под управлението на цар Салманазар V унищожава Израел със съдействието на Юдея.

В обобщение, текстът представя историческите факти, които служат като основа и причина за теологичната легенда записана в Стария завет от юдейските автори близо 780 години след Изхода.