Иван Пейчев [Романтична формация. Романтически мотиви]

Легендарният биографичен модус, който представлява паралелно съществуване и взаимодействие между описателната и въображаемата биография – онази, която е предопределена от съдбата и тази, създадена от самия автор в контекста на неговото обкръжение – заедно с уникалния лирически код, характерен за късната поезия на Иван Пейчев, определян от Антон Баев като „драматизирана монологична структура“, са разгледани като прояви на романтичната психологическа формация у Пейчев. Те осветляват редица често обсъждани противоречия в личността му и творчеството му, които критиката не винаги успява да интерпретира адекватно.

Когато се анализира през призмата на легендарно-биографичния модус, поезията на Иван Пейчев губи традиционното си значение на "автобиографична". Антон Баев успешно ни убеждава, че "'„нейната авто-биографичност произлиза не от описателния аспект, а от митотворческата легендарна биография на автора" и че Иван Пейчев е повече „игрови“ лирик отколкото „изповеден“, при което лирическият аз води драматичен диалог с лирическия герой.
Ст н.с. II ст д-р Цветанка Атанасова