Червените барети: Командосите от СОБТ

Темата за тях е била и продължава да бъде обект на многобройни коментари и спекулации, а имената им често са подлагани на различни интерпретации. Още от самото начало на съществуването си те предизвикват неудовлетворение както у политици, така и у престъпници. Всеки желае да ги използва в своя полза според личните си интереси. Злонамерени журналисти и доносници все още разпространяват негативни мнения за тях, опитвайки се да извлекат слава или печалба от техния труд. Зад защитната ограда на Враня те провокират въображението не само на случайните наблюдатели, но и на предателите. За тях постоянно се създават нови митове.

Днес обществеността в България знае почти толкова малко за антитерористичния отряд СОБТ – "червените барети", колкото е знаела преди 30 години при основаването му. Хора без практически опит продължават да критикуват, докато истинските специалисти вършат работата си достойно. Но за радост на много честни български граждани, СОБТ представлява една от малките структури в страната ни с международно признание по стандартите си. Разбираемо е, че всяка организация има своите недостатъци; дори най-добрият продукт може да съдържа дефекти. Но през последните три десетилетия зад високите стени във Враня множество офицери и сержанти са положили усилия със своя труд, което позволява настоящият командир Кирил Димов да заявява: “Хората трябва да знаят за нашето присъствие; ние сме тук, готови винаги да защитим живота им.”

СОБТ представя именно тези мъже – антитерористите с прикрито лице, но открити сърца към добротата и справедливостта. Именно затова много млади българи мечтаят за кариера като командоси - червени барети - вдъхновени от тази реалност.

За жалост обаче подобна истина поражда завист сред онези постояннo недоволстващи индивиди с комплексирани нагласи – хора които предпочитат винаги другите да носел вината за собственото си нещастие. Те достигат до циничност; това става техният комфортен свят. Тази книга не адресира техните проблеми – тя е предназначена за онези активни личности в България, които творят и обичат родината.

Вътре в поделението във Враня командосите живеят нормален живот без маски; те са просто мъже с усмивки и мечти като всички останали свои връстници . Основното отличие между тях и останалата част от населението е способността им мигновено да преминат от тренировки към реална битка когато става дума за защита на невинни животи или партньорството помежду им.

Работниците в СОБТ не притежават надчовешки качества — те просто следват пътя към професионализъм чрез упорство and жертви , който понякога изглежда непосилен . Следването му води до един вид посветеност — дори напуснали структурaтa , оставайки верни принципамeте si . Истинската победа изисква повече отколкото физическа сила ; понякога нужна e само добра дума или искрен жест разбиране спрямо страданието около теб — урок научен през годините служба.