Маговетри 3: Леденият рицар

"Била съм принцеса!" - думите им я накараха да почувства силна болка. За да не изплаче, Маша насочи погледа си през прозореца към снежната покривка, осветена от уличните лампи. "Каква ужасна дума е 'принцеса', трябва да измислим нещо по-добро. Например коронела или коронеса - вдъхновено от корона. Или..."
- Венцеса! - предложи майка й от тъмнината в стаята.
- Точно така, венцеса от венец!
Майка й се запъти към затъмняващата врата, шумолейки с дългата рокля до пода.
Нещо беше различно - не само в майката, а и в цялото помещение. Преди миг Маша бе вкъщи, легнала в леглото с термометър под мишницата и хапче под езика; а сега всичко изглеждаше променено: въздухът стана студен, тя напипа космати пантофи на тъмното място, вратата изчезна и вместо това се появи плътна завеса от грубо платно; навън нямаше улични лампи и съседи - само висока назъбена стена зад която лежеше пусто бяло поле с увяхнали самотни елхи.
- Мамо! - извика Маша и побегна към вратата. Направи няколко несигурни крачки, но внезапно проехтя мощен животински рев и момичето веднага се върна обратно...