Чернишка. Лакомото мече. Повест за една гора. През води и гори

Старата лисица наблюдаваше всяко движение на своето малко петмесечно лисиче, като се правеше на заспала. Лисичето беше клекнало на пътеката, с големи и кадифени уши, които понякога се изправяха, за да уловят звуците на сойките в дъбовата гора долу. То стоеше там от обяд, когато слънцето осветяваше цялото място — сменяше позицията си между лежане и ставане, изплезваше езика си и пъшкаше като изгубено кученце.

Никола Стоянов Станев (известен като Емилиян Станев) е роден на 28 февруари 1907 г. във Велико Търново. Завършил е до шести клас в гимназията в град Елена и полага зрелостния си изпит през 1928 г. в Врачанската гимназия като частен ученик. Учи живопис и по-късно следва финанси и кредит. От 1932 до 1944 година работи като чиновник в софийската община, а през 1945 г. управлява ловното стопанство в село Буковец край Велико Търново. Зает е също така със завеждане на отдел във вестник "Литературен фронт" и бива избран за депутат в Народното събрание; през 1974 година получава титлата академик.

Започва да публикува кратки разкази от 1931 г., а творчеството му включва статии за списания като “Съдба”, “Завети” и “Златорог”. През 1938 г. излиза първата му книга – сборника „Примамливи блясъци“, който съдържа произведенията „През зимата“ и „Пролетни стремежи“. Следват важни заглавия: “Сами”, “Вълчи нощи”, “Тежък живот” и “След това”, които утвърдиха името му сред водещите анималисти в българската литература. Написал е повести, включително „Тиха вечер“ и „Крадецът на праскови“.

От 1950 година той посвещава цели четиринадесет години върху романа "Иван Кондарев". Освен това пише много книги за деца юноши - например "Повест за една гора", "Чернишка", "Януарско гнездо", "Горски чудеса" , "Козелът" и други.
Последните му разкази са: „Вълкът“, „Скот Рейнолдс и непостижимото“, както и „Язовецът“. Проектът му „На сън και наяве“ остава незавършен предвид смъртта му на 15 март 1979 година в София.