София Енигма-Стигма

В произведенията на Любомир Милчев, като „Проглеждането на гледката. Из скромния опит на един съгледвач“, „Далматинецът Марципан. Декоративен мемоар в черно и бяло“ и много други, той заема уникалната позиция на ерудит-хайдегерианец, изтънчен стилист и дълбок познавач на фотографията и антикварните предмети в контекста на съвременната белетристика и хуманитаристика. Въпреки че неговото писане не следва установени традиции в българската литература - поради историзиращата си насоченост - то има забележителен предшественик в лицето на Чавдар Мутафов, който през началото на миналия век звучеше толкова необичайно, колкото днес звучи Милчев. Всеки от текстовете му служи като ръководство за задълбочено разглеждане отвъд повърхностите и автоматизмите на ежедневието, използвайки разнообразие от повествователни подходи, философски размисли и стилови техники. Културните кодове се разиграват игриво върху материалното и физическото; постигат се нови перспективи над обичайната действителност благодарение на остро настроени сетива към странността даже сред най-баналното. И всичко това остава завито в загадъчната перспектива, която чака да бъде открита...