Сред злачни пасбища

Силно разтърсена от самоубийството на баща си, Тарюн се завръща в Несков и поема неговите задължения. Вътрешният й свят е изпълнен с противоречиви чувства - тя се мъчи да преодолее вината, която я преследва заради смъртта му, а също така носи тежестта на наследството. Обсебващото чувство за отговорност, зовът на кръвната връзка и възраждането на семейните корени сякаш я обвиват плътно. Братята на нейния баща имат свои амбиции за бъдещето, но всичко опира до нея - нейното присъствие остава около суровия фиорд...

Това маркира края на една съвременна скандинавска сага. Нишките в сюжета са ярки - дори когато липсват цветове. Те постоянно се отклоняват една от друга, движейки се по различни пътища или бягайки именно заради тази различност; между тях има невидими пропасти... Дали изобщо би могло да стане така, че те да бъдат вплетени в здравината на тъканта, способна да устои на натиска на времето?