Българевник Т.2: Година 2006-2007

Смятат, че глупакът изпитва радост, когато разбере, че е бил заблуден, докато мъдрецът се наслаждава на откритията за истината. Замислих се какви сме ние – авторите на "Българевник" – глупци или мъдреци? Безспорно понякога изразяваме и безсмислици, но друг по-мъдър от мен е казал: "Само мъдрият човек може да говори глупости!" За глупака това е нормално. В други моменти обаче можем да чуем много разумни мисли; в повечето случаи техните автори дори не осъзнават значението им. Мъдростта идва с времето и нейното значение се доказва през годините. Затова един ден мнението ще бъде на следващите поколения. Ние колебаеме между мъдрост и безумство. Положителното е, че щом лъжата и истината бъдат разкрити, винаги има хора, които реагират радостно – всеки според своето възприятие. И след всичко написано дотук остава въпросът: какви са участниците от кафенето в писането на "Българевника"? Те са като всички останали - проявление между умност и простотия. Или накратко: Истината е, че ни мамят!