Безвремие

"Безвремие", петият роман на Фабрис Лардро, разказва за една литературна мистификация и весело присвояване на произведенията на трима изтъкнати европейски автори - Селин, Джойс и Бекет. Тази манипулация е извършена без никакви задръжки от страна както на самия писател, така и на неговия персонаж Алберт Айнщайн. Разказът представлява поредица от мистификации, в които читателят не само че не губи ума си, а напротив - утвърдява своите литературни познания. Лардро демонстрира отлично овладяване на материала, което му позволява да създаде хумористичен сюжет с истински лабиринт от идеи, където всичко е вярно… освен това, което не е. "Безвремие" предлага забавление и интелектуална дълбочина; той ни приканва да се върнем към "Одисей" и "Пътешествието до края на нощта", като представлява литературна интерпретация по мотиви от "Машината на времето" на Х. Д. Уелс и поставя Лардро сред претендентите за Нобеловата награда през 2028 г.

Фабрис Лардро е роден през 1965 година в Париж. Той е автор на пет романа, включително “Някой се разхожда там горе” (2000), който печели литературната награда Морван и “Обикновено бягство” (1997). Публикувал е статии в списанията “Трансфюж” и “Ла Монтан&Алпинизъм”. Дълго време работил като сътрудник в списание “Ателие дьо роман” и водил хроника в предаването “Между редовете” по Радио Франс Ентернасионал. Фредерик Бегбеде коментира във сп."Гала", че Лардро е създал нов жанр - "литературната фантастика".