Веруюто на писателя. Живот, занаят, изкуство

Сред всички видове изкуства, писателството е най-изолираната форма. Процесът на отдалечаване от реалността с цел създаване на алтернативен свят - “фикционален” и “метафоричен” - е нещо много интригуващо, което често остава извън нашето разбиране. За какво пишем? Какви са причините да четем? Защо някои хора – както писатели, така и читатели – превръщат този “алтернативен свят” в доминираща култура, в която понякога се затварят толкова дълбоко, че забравят за истинския живот?

Всяка една от тези есета, написани през годините, представя моята перспектива относно различни аспекти на писането. Писането би трябвало да бъде идеално равновесие между личното въображение (страстно и често недоразвито) и общественото пространство (представляващо стереотипи и бърза оценка). Затова трябва да възприемаме това изкуство като занаят. Без майсторската страна то остава само за лично ползване; а без артистичната стойност занаятът става монотонна работа с комерсиална насоченост.

И все пак вдъхновение, ентусиазъм и дори гениалност рядко стигат сами по себе си за създаването на "изкуство" – защото художествената литература съчетава както творчество, така и занаяти; последните изискват обучение независимо дали случайно или целенасочено.

Смятам, че изкуството представлява най-висшия проявление на човешкия дух.
Убедена съм, че стремим към неща отвъд ограниченото материално битие и желаем участие в нещо загадъчно и общо – наречено култура; този стремеж у хората е толкова силен колкото инстинктът за продължаване на рода.
Авторът