Родословие на Бяла черква /1720-1920/

Книгата представя най-древното писмено родословие на селище в България - това на град Бяла черква. Първоначалният вариант е изготвен от местния свещеник, поп Димитър, през април 1849 г. През следващите 70-80 години той е обновяван и допълван от местни краеведи. В актуалната версия родословието е обогатено чрез разнообразие от източници, включително ранни писмени документи, оставени от Бачо Киро, които съдържат имената на белочерковци, родени около 1720 г.

Жителите на Бяла Черква са играли съществена роля в множество исторически събития по време на Възраждането и Априлското въстание, а също така и след Освобождението. Затова освен основната родословна информация книгата предлага коментари и приложения с описания на многобройни интересни инциденти с участието на белочерковци – вариращи от забавни до трагични ситуации. Представено е ново научно тълкуване относно важните събития като Дряновската епопея и предателството на Бачо Киро. Всички споменати лица са реално живели, а документално потвърдените факти преобладават; фолклорът и легендите почти не присъстват.

Авторът на тази книга произхожда от семейство кореняци-белочерковци в самия град Бяла черква.