Поезия. Публицистика/ Гео Милев

Важността на Гео Милев в контекста на българската културна история не може да бъде сведена до отделни аспекти от неговата изключителна личност. Най-силно впечатление прави връзката му с поезията, особено чрез емблематичната му творба "Септември", която трагично определя съдбата на автора.

Наистина, Гео Милев притежава значително поетично творчество за краткия си живот от тридесет години. Неговото начало е белязано от възхищение към Пенчо Славейков, последвано от символистичните настроения в ранните му стихотворения, включително и в поемата "Панихида за поета П. К. Яворов", написана през 1914 година в Лайпциг след смъртта на известния български поет и публикувана като самостоятелна книга през 1922 година. Тези влияния се усещат също и в стихосбирката "Жеетокият пръстен" (1920).

Това, което най-вече отличава Гео Милев сред българските литературни фигури, е страстното и образовано представяне на експресионизма. Той всъщност е ключов персонаж в развитието на българския експресионизъм. Модерната художествена насока намира отражение в произведенията от цикъла "Иконите спят" (1922), както и в поемите "Септември" (1924), "Ад" (писана през 1922 г., публикувана през 1925 г.) и непубликуваната приживе работа "Ден на гнева". Експресионизмът оказва влияние и върху уникалната лирическа проза на Гео Милев - сборниците „Грозни прози“ (издадени през 1924 г., но написани между 1918-1919 г. в Берлин) и „Експресионистично календарче за 1921 г.", отпечатано отделно към края на 1920 година.

Критическото наследство на писателя също така има голямо значение и обхватът му е значително по-широк./.../ Елка Димитрова