Партиен дом

В партийния дом, който е свързан с реактора, под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече е информиран за случилото се в Чернобил. Искри прелитат между световните столици и телеграми летят на дълги разстояния. Москва най-накрая признава нещо с половин уста, а Киев тъгува, макар и неофициално. У нас обаче царува мълчание; пролетта продължава да се развива без паника.

Тя търси устните ми с устата си и стиска горещите ми гърди през тениската. Има желание да ме спаси и ако може - да поправи грешката на баща си. Инфантилният спомен от невидимите обръснати косъмчета ме натиска до прах и ме разтопява; ръцете ми остават отпуснати. Вероятно това я разочарова - болката ѝ изтича навън, но тя също осъзнава: по-добре е да спрем, така ще бъде по-добре за двама ни. Синята плът на моето издължено тяло излиза извън завзетите устия; падам по гръб, а тя лежи настрани - вода тече от нас двамата. Обичам ли я или я мразя? Никой никога не ме е питал такъв въпрос.
Георги Тенев