Последните 20 години. Записки на началника на политическото контраразузнаване

Моята дейност в Държавна сигурност беше насочена към вътрешните проблеми на страната. През целия си живот съм се занимавал с контраразузнаване, което имаше различни аспекти и направления. Основната му задача бе да се бори със шпионажа, но включваше и защита на транспортния сектор, както и опазването на индустрията и тайните й, особено в атомната област. Контраразузнаването е било необходимо винаги и често днес го наричат политическо разследване. Политическото контраразузнаване играеше роля в защитата на държавния ред.

Цялостното контраразузнаване работеше за опазването на системата, като политическата част от него имаше специфична функция – охраняваше самата политическа структура. Трябва да подчертая, че тази служба не е изобретение само на съветската власт; тя присъства във всички страни – например в Германия това е Бюрото за защита на конституцията. В тази сфера премина голяма част от моята работа в службите.

Заради тези обстоятелства попаднах в 5-то управление при неговото основаване. Неговите ключови функции бяха свързани с анализиране на социално-икономическите процеси у нас, които можеха да предизвикат негативни явления или да бъдат използвани от чуждестранни центрове по време на "студената война", с намерение да отслабят държавния строй.

Управлението трябваше да предотвратява навлизането на агенти в страната с цел организиране на тъй наречените огнища за съпротива и недопускане развитието на нежелателни ситуации. С информацията си то подпомагаше вземането na решения относно справянето с причините за потенциалните конфликти.

В условията нa "студената война" значението nа тази работа ставаше още по-голямо - водеше се активен конфликт след речта нa Чърчил във Фултън, когато западните разузнавателни служби разработиха множество планове относно стратегически цели и тактики nа новия вид войнствени действия.

Тези операции включваха легални средства като пропаганда чрез радио-, телевизионни предавания, публикации и физически контакти s граждани , а също така нелегални методи (диверсии), които доведоха до термина “идеологическа диверсия”. Скритите действия представляваха незаконно проникване nа територията ни tърсейки хора готови dà окажат съдействие na чуждите структури nа “психологическата войнa".