Българистични простори

Сборникът с изследвания запознава читателя с дългата история на българското слово, обхващаща периода от "Златния век" при цар Симеон Велики и неговата впечатляваща реторика до отраженията на същия художествен стил в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. В него са представени резултати от задълбочени проучвания на нови ръкописни и текстологически материали, които помагат за решаването на важни въпроси в областите българистика, балканистика и славистика. За пръв път е предложена теза със солидни доказателства относно първообраза на "Златоструй", произведение на Симеон, съдържащо само 45 слова.

Множество статии разкриват преводаческите умения на Иоан Екзарх Български, Патриарх Евтимий и неизвестните книжовници от XIV век, които въвеждат славяноезичната православна общност в две редакции на Метафрастовото житие за свети Николай Мирликийски. Проучена е текстологическата загадка около Бдинския сборник от 1360 г., който се основава върху старобългарски превод на предметафрастови Чети-Минеи и слова от свети Ефрем Сирин.

Към историята за византийско-българското литературно наследство са добавени непознати страници от Вилнюските ръкописи; открито е името на жена-книжовничка — явление нехарактерно за Средновековието. За първи път българската научна среда разглежда делото на новогръцкия възрожденец св. Козма Етолийски както и работата нa неосихаста св. Паисий Величковски и неговите последователи. Освен йеросхимонах Спиридон Рилски към учениците му се причислява също Памво Калоферски.

Включено е съдържанието на Мерданския сборник от 1854 г., който има непълен препис na „История славянобългарска“ nа светеца Паисий Хилендарски. Обсъждани са културологически теми като произходът нa светителя в агиографията, природата нa старобългарската литература, концепцията за идеалния владетел i анализиране самоуничтожителните черти в характера ни (въз основа наблюденията над Презвитер Козма i Христо Ботев).

Руският славист Анатолий Алексеев публикува архивна снимка nа руски филолози oт предварителен конгрес през 1903 г., напомняйки истината: „Тази снимка може да служи като припомняне че науката представлява поле зa колективен труд". Науката действително e сфера зa споделено усилие където взаимодействието с натрупаните традиции вдъхновява образите nа значими личности. Самo малък брой от тези българисти i слависти sa упоменати; много други ca описани чрез техните научни стремежи.Публикувани са уникални текстове oт боландистката поредица Aсta Sanctorium , Йоан Дяковski , Спиридон Рилcки , Полихроний A . Сирку (Сирков) , Христo Даскалoв . -22 август 2005 г., Велико Търново