Друга приказка. Стихотворения

Когато си спомняш за мен, представяй си пустиня, където под последната дюна се натрупват сълзите на малък поток. Представи си празна и изсъхнала пчела, която е прелетяла през възможното лято и с хоботче, замръзнало от студа, смуче прашец от снежинките. Ураган вдига прашни завеси и ги запраща към небесата. Мокро коте мечтае да бъде птица и гнездо с светулка на дъното - да свети през нощта... Или тъмна струйка кафе, оформяща образа на момиче.

Направи този жест – измисли ме с плитки черни като катран коси и доверчиви зеници, които започват да питат. Подари ми циганска баница; намази раните ми със слюнка; запали липите покрай пътя като празнични свещички! Животът ми, в който се събуждам с кафе и компютър или вечерям без флирт с водка, не е истинският мой живот. Това е просто един кратък сън.

Затова когато мислиш за мен, виж чайка – тя спи сред солените камъни в синята широта; сама е себе си: пътят й, гнездото й и майката й. Когато крещи обаче всъщност звучи сякаш пее. И ако помислиш за мен... По-добре недей го правиш горчиво. Слез на някоя стара гара и поръчай кафе със сметана; почерпи случайния човек до теб – така ненадейно щастливо… Аз не знам кой влак трябва да изпусна или кого да хвана.