Нюйоркска трилогия

Трите свързани новели, които образуват знаковото за края на XX век произведение на модерния американски класик Пол Остър (излязло през 1986 г.), преминават по границата между различни жанрове и дори някои критици ги определят като детективски. Всички три части проследяват постепенното разпадане на главния герой. В тях детективът е воден от обсесивна идея, която разрушава целия му предишен живот. В едната история става дума за криминален писател, който се впуска в разследване; във втората – за детектив, следящ писателя; а в третата - за автор, търсещ приятел от детството си, който го е направил изпълнител на литературното си завещание. Произведението на Остър притежава толкова много пластове, че може да бъде оценено от читатели с разнообразни интереси и културен опит. Дали то представлява металитература или просто един автор играе с конвенциите на детективския жанр? Вероятно и двете.

Въпреки това "Нюйоркска трилогия" остава неразривна част от криминалния жанр; високото качество на творбата я прави обект на непрекъснато внимание от страна на литературната критика до ден-днешен. Тя получава определения като "детективски истории за детективски истории", "странна хумористична интерпретация на криминалния роман", "меко криминале" (в контекста срещу „твърдия“ или „черен“ роман), както и "малки стъклени пъзели". Според мнението на критиците това поставя Остър сред постмодернистките автори, повлияни от традицията American Postmodernism през шестдесетте и седемдесетте години. Но независимо какви категории им придават анализаторите, произведението остава едно от значимите четива през последните сто години.