Земното кълбо не престава да се върти, ако ние и да спим

Заглавието на книгата представлява цитат от думите на Ляпчев. Въпреки това, той е по-известен сред хората с известната фраза "Со кротце, со благо и... со малко кютек". Тези думи, макар и не негови, вероятно най-добре описват характера му, политическите му възгледи и цялостната му концепция за напредъка на страната.

Андрей Ляпчев е роден в Ресен – "хубавата райска долина между Перистер и Галичица", както сам ще споменава по-късно. Той е най-малкото дете на Тасе Търпов Ляпчо и Неда Цепенкова, двама души със силни характери и дълбоко българско национално чувство. Останал сирак в ранна детска възраст, той попада под грижите на своя по-голям брат, който полага усилия да го образова.

Така започва житейският път на Андрей Ляпчев - представител на едно благородно, но страдащо поколение, което преживява както процъфтяването, така и опустошителните загуби за народа си. Животът му отразява историята на България след Освобождението. Участвал в Съединението и активно ангажиран във Върховния македонски комитет; лидер в Демократическата партия; забележителен икономист и кооперативен активист – многократно избран за депутат и назначаван за министър – той играе важна роля в решаващи моменти за родината си и достига до върха: става министър-председател.

За съжаление обаче Андреј Ляпчев остава незаслужено непознат спрямо фигури като Стефан Стамболов или Александър Стамболийски; техните трагични съдби ги правят по-привлекателни за мемоарите на съвременниците им и историческите изследвания. За да се справи с това пренебрежение към него младият историк Войн Божинов написва тази книга - политическа биография посветена именно на Андрей Ляпчев.