Земното кълбо не престава да се върти, ако ние и да спим

Заглавието на книгата е цитат на думи на Ляпчев. Политикът обаче остава по-известен в съзнанието на хората с прочутите "Со кротце, со благо и... со малко кютек". Макар тези слова да не са изричани от него, те може би са най-добрата характеристика на нрава му, политическите разбирания и цялостната му визия за развитието на страната.
Роден в Ресен, в "хубавата райска долина между Перистер и Галичица", както ще напише по-късно той, Андрей Ляпчев е най-малкото дете на Тасе Търпов Ляпчо и Неда Цепенкова, и двамата с непреклонен нрав и силно българско национално чувство. Отрано останало сирак, малкото момче е поверено на грижите на най-възрастния си брат, който прави всичко възможно да го изучи.
Така започва жизнения път на Андрей Ляпчев, принадлежащ към едно извисено, но нещастно поколение, видяло възхода и страшната катастрофа на нацията. Целият му живот е отражение на историята на България след Освобожението. Участник в Съединението, деятел на Върховния македонски комитет, активен член и водач на Демократическата партия, виден икономист и кооперативен деец, многократно избиран за депутат и назначаван за министър, той взема пряко участие в съдбоносни събития за родината и стига до най-високия пост в изпълнителната власт: министър-председател на България.
За съжаление, съвсем незаслужено, Андрей Ляпчев остава в историческата сянка на политици като Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Богдан Филов и др., чиято трагична гибел ги прави по-привлекателни за мемоарите на съвременниците и за научните дирения на историците. Именно с цел да се преодолее това "пренебрежение" младият историк Войн Божинов написва настоящата книга - една политическа биография на Андрей Ляпчев.