Седем начина да увиеш сари около тялото

Започнах сама да изработвам дрехите си. Избирах едноцветни платове и ги декорирах с рисунки. Роклите, които шиех, бяха удобни и свободно падащи. С времето създадох модели, предназначени за комфорт – само за специални поводи или разходка по главната улица. Използвах различни мотиви – индийски, индиански и от нашите традиционни шевици. Осъзнах, че контрастът не е толкова важен; ако нарисуваш червена фигура на червен фон с малко различия в нюансите, тя няма да се забележи веднага. Но когато привлече вниманието, остава трайно в съзнанието – почти холограмен ефект се получава. Чрез тези рокли комуникирах със света и те ми осигуряваха защита. Разкривах най-дълбокото от себе си и това ми носеше вътрешна свобода. В художественото училище срещнах момчето, с което споделях всичко това; запознах го с тайнствата на творението му обяснявах какви са функциите на различните фигури и как се рисуват те.

Една вечер той нарисува японския йероглиф за нежност върху мен - постави го на врата ми до рамото. След това отбеляза местата между гърдите ми, под пъпа, глезените и вътрешната страна на бедрото ми. Разбрах колко важно е тялото като форма на изразяване – то е одежда, която любимият тъче всяка нощ за мен.

В един момент видях него в кафенето на училището разговаряйки с някакво момиче: „Ела довечера у нас“, каза той; „приготвил съм нещо специално - мога да напиша нежността по твоето тяло.“