Взаимоотношението град-село в етнографска интерпретация

В течение на около десет години - от средата на 70-те до средата на 80-те години на XX век, период известен в историческата литература като социалистически, се занимавах с изследване на трансформациите в културния живот на българското село под влияние на градските фактори. Първоначално това проучване беше оформено като дисертация, основана на материали от Русенския регион, а по-късно участвах и в колективни изследователски задачи за Чирпанския район и Родопите. Тъй като нито едно от тези значителни изследвания (дисертация или студии) не бе публикувано, а само кратки статии по конкретни аспекти на културните промени намериха място в научната преса, реших да направя материалите публично достояние. Допълнително е важно да спомена, че интерес към моето изследване проявяват както млади колеги, които не могат да се върнат назад във времето за наблюдение с научна цел и затова лесно попадат под влиянието на различни интерпретации; така и чуждестранни учени, за които социализмът представлява истинска екзотика – тематика особено привлекателна за обсъждане именно защото те не са я преживели.

Моите проучвания са базирани както на лични наблюдения и разговори – данните от които съм архивирал в Народописния архив при Етнографския институт с музей към БАН –, така и върху задълбочено изучаване на статистически и архивни документи. Освен това включват публикации със служебен характер. Събраната информация показа ясно, че промените в културата на българското село започват още през Възраждането и най-вече през втория половина на XIX век с различна скорост. Те произтичат както от активността у българите самостоятелно, така и от усилията предприети от възобновената им държава. Тези тенденции продължават след време; през втория полувек XXI век настъпват радикални изменения вследствие основните трансформации относно собствеността чрез политически решения – което води до драстични културни изменения както в селата, така и в градовете.