Дебат за съществуването на човека

В произведенията на Тишнер, включително и в настоящата втора част на "Философия на драмата", връзката между публицистиката, философията и теологията е ясна и стабилна. Основният въпрос, който разглежда, касае взаимодействието между религията и властта; полската Католическа църква притежава богат опит в тази сфера, но той не е без трудности. Като пастир Тишнер проявява загриженост за съдбите на хората, потиснати от злото и търсещи освобождение. За него е важно човекът не просто да разсъждава върху идентичността си, а действително да я осъзнае. Концепцията му за "случването на битието" описва ситуация след тоталитаризма. В центъра на размислите му стои проблематиката за злото - особено тоталитаризмът - както във връзка с доброто, така и с човешката свобода.

Тишнер се стреми към истината относно свободата и нейното освобождаване; естествено свързвайки този въпрос с религията като фон за политическия контекст. Днес можем лесно да видим изкушението у религията да властва чрез убеждението си за единствена истина относно спасението на човека. Това изкушение обаче поражда опасни логики на недоволство и интегризъм в Църквата – явления, които отец Тишнер остро критикува.

Според него Църквата представлява "страна на болното въображение". В своето проницателно есенце той описва интегриста: "...сакрализира държавата и одържавява религията,... използва критиката срещу либерализма за атака над свободата,... не вижда етичното измерение на религията..." Отец Тишнер подчертано акцентира как работната мисъл може да бъде ефективен начин против интегристките съблазни; само тогава освободената свобода няма да стане слободийска.

Свободата остава най-впечатляващият аспект сред гура-лите – коренните жители на полските Татри (въпреки комунистическата власт в Полша те продължаваха живота си по свой начин). Всичко това показва началото както на битието така и мисленето във философския свят според отец Юзеф Тишнер – всичко произлиза от любов към свободата.

За съжаление този харизматичен интелектуалец беше победен от рака през 2000 година. Искам да завърша със споменаването му чрез цитат от гуралския Томас Аквински - Томек Шиклава:

"Когато си тръгнем, горе реките ще заплачат - но пак ще скачат."

Силвия Борисова