Бай Ганьо

"Бай Ганьо" е произведение, което предизвиква може би най-спорните интерпретации в българската литературна среда. Този факт не може да бъде игнориран, тъй като той свидетелства за свръхчувствителността на българите към героя на Алеко. От една страна, има пълно осъждане, което води до опити да се открие "драмата" на персонажа; от друга страна - апологии за неговата жизненост. Тези две насоки са очевидно различни и всяка от тях изкривява смисъла на творбата по свой начин. Стилът на разказване в анекдотите за Бай Ганьо постоянно е "накланян", като читателите преминават от явно негативна оценка към стремежи да намерят "положителното" у него.

В същото време трябва да помним, че произведението всъщност разказва истории с цел забавление в приятелска обстановка. То не цели морализаторство и не претендира за учене или назидание. Въпреки това възниква въпросът доколко е така? Не представлява ли веселбата само фасадата, умело избрана от автора, с която да "смути" своите сънародници? И дали Алеко не прави това с понякога изненадваща сериозност, контрастираща с комичността на случките? Всъщност именно незабелязаният, но внушаем образ на автора стои зад противоречията при читателските възприятия. Защото авторът чрез разказвачите постоянно поставя рамки около поведението на Бай Ганьо и го оценява.
Елка Димитрова