Амазонката на Варое

На корицата обикновено се публикува биографията на автора, но аз няма да бъда егоистичен и ще дам предимство на историята на книгата. Прекарах три години в написването ѝ, което ми позволи да я опозная по-добре, и реших, че тя заслужава повече внимание от мен.

Преди две десетилетия написах сценарии, вдъхновени от комичните аспекти на нашата история, които бяха категорично отхвърлени от художествения съвет на киното. Един от уважаваните членове там ми каза: "Това е твърде подигравателно. Нашият зрител не е готов за национална ирония!" Този човек все още е сред нас – наскоро го видях и изглежда продължава да не е дорасъл за подобна форма на хумор.

А какво става със зрителя? Читателят? Те са идентични – по-умни са от онези, които искат да ги ограничават в определени рамки.

След като времето минаваше и осъзнах, че може би ще си тръгна без реализация в живота си, седнах наново да пиша. Сега като роман преобразих задочната идея от неосъществения сценарий. Героите ми оживяха пак. Не знам дали намират щастие точно в моята книга, но през тези три години преживях с тях най-голямото щастие – мечтата на всеки писател затворник.
Боян Биолчев