Насъщен глад

Поезията на Нина Ненчева е усвоила урока от Маларме, че създаването на поезия не зависи от чувства и мисли, а от избора на думи. Заглавието на нейния стихотворен сборник не представлява традиционното заглавие на едно от най-забележителните произведения в книгата; вместо това то извлича образ чрез интелигентна игра с клиширана фраза, дори ако тя произхожда от Библията. Това заглавие демонстрира механизмите за образност в една поетична структура.

Този разнообразен набор от смислови оттенъци, постигнат чрез изненадващи метафори и концептуални обрати, разкрива един поетичен чувствителност, която – за да се позова на Елиът относно Джон Дън – е синергична: мисълта и образът не са в конфликт помежду си, а взаимно се пораждат. Дори когато тази стилова изтънченост изглежда „коварна“, каквато я описва сама Ненчева в своите творби, това „коварство“ носи любовен характер.

Редкият случай българската поезия да говори с толкова универсален език за екзистенциалните дилеми на съвременния човек я прави особено значима — тя остава чужда както на "българските комплекси", така и на ексцентричните опити за "модерност" в провинцията.

Професор Светлозар Игов