Когато денят си отива

Родена съм в село Скравена и завърших гимназията в Ботевград. След това учих в полувисшия Институт за прогимназиални учители в Дупница, но не ми разрешиха да се запиша във висше учебно заведение, въпреки желанието ми.

На 20 години започнах кариерата си като учителка по български език и литература, която продължи почти четиридесет години. Професионалният ми път стартира от селско училище в старата Ботевградска околия и премина през редица столични училища - 38-мо "Васил Априлов", 23-то ЕСПУ, 129-то "Антим I", 21-во "Христо Ботев" и 7-мо "Георги Димитров", а завърши в Националното експериментално училище към Комитета за култура в Горна баня.

Изживях живота си сред „тримата Българии“, както казва известният журналист Петко Бочаров. Срещнах множество хора, преживях унижения и обиди, но също така получих искрена любов от съпруга си, добри приятели и ученици – спомените за тях ще останат дълбоко запечатани в сърцето ми до края на дните ми.

Книгата написах основно за близките си; ако други проявят интерес да я прочетат, се надявам да им донесе удоволствие. /Цветана Стамболиева/