Диви кестени

Поезията на Галина Камбурова представлява събитие с неочаквани последици за тези, които се оплакват от съвременната българска литература. Осъзнавам, че такова твърдение може да звучи крайно и дори претенциозно. Но когато една поетеса описва как в София „въздухът реже дробовете...”, осъзнавам, че понякога страданията от написаното могат да бъдат по-ужасни от тези в реалния живот. Пред вас стои авторка, която избягва традиционните форми на лирика, имитацията и шизофреничното саморазглеждане. Между стихотворенията на Галина Камбурова и техният обществен израз се крие безмилостната истина за нашето време и за времето на смъртта.

Нейните метафори не са просто декоративни елементи в поезията, нито пък радват въображението или гъделичкат самочувствието на любопитния читател. Те служат като единствен начин да бъде назовано едно тайнство, предсказание или диагноза. Не мислете обаче, че Галина Камбурова е затрупана от трагичната обреченост на живота? Талантът й не погубва надеждата; напротив – той ѝ придава крила...

Петър Анастасов