История на българите с поправки и добавки от самия автор

Преди почти 140 години, младият чешки учен Константин Иречек публикува „История на българите“, която излиза едновременно на чешки и немски език в началото на 1876 година. Скоро след това се появяват два руски превода – единият от Ф. К. Брун и българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият е направен от проф. Яковлев във Варшава. След няколко години се реализират българският превод от Райнов и Бояджиев в Търново (1886 г.) и унгарският превод от Р. Майер (1889 г.). По този начин, в контекста на важните политически събития като Априлското въстание, епопеята на Ботев и Руско-турската освободителна война, когато българският въпрос става особено актуален и значим за Балканите, българите разполагат с научно написана история на своя роден език и други езици. Това предоставя силна подкрепа за българската кауза чрез историческата наука, което подчертава голямото значение на труда на Иречек „История на българите“. Новата история на България е неразривно свързана с тази книга и нейния автор.