Бесарабия, моя любов!

Умрях през лятото на 2007 година, когато навърших петдесет и девет години. Паднах от скала в близост до манастира Ципова, недалеч от река Днестър. В онези мигове между живота и смъртта, по-точно казано - между смъртта и живота, пред мен се появи тази книга: първоначално я видях цялата за част от секундата! След това постепенно тя започна да се разгръща страница след страница, фраза след фраза, дума след дума.

В тези моменти на дъното на пропастта забелязах група мъже, жени и деца около себе си – те бяха там да ме окуражат и да ми подадат ръка за помощ с цел да ме извадят от бездната. Всички те бяха непознати за мен личности, които впоследствие се появиха както в операционната зала, така и в болничната стая; те не говореха с думи, а по-скоро чрез образи представиха историята, която последва.

Така че тази книга възникна като спомен за чужд живот - разказвайки събития случили се много преди моето раждане; тя представляваше справедливост или изпълнение на някакво задължение.

Посвещавам този текст на тези неизвестни хора, които ми върнаха живота. Това е тяхната книга. Аз само записах всичко онова, което те ми донесоха.

Николае Дабижа