Момичето от другия бряг

Романът не попада в жанра на криминалната литература, но включва загадка, която главната героиня Сайоко успява да разреши и преосмисли след дълбоки размисли. Тази интригуваща история разкрива множество тайни за жените, които обикновено липсват в популярните дамски книги.

Героините от „Момичето от другия бряг“ са аутсайдерки – те срещат трудности при намирането на приятелства и когато все пак завържат връзки, влагат много повече емоции от обичайното. В общи линии, те се чувстват безпомощни във взаимоотношенията си с мъжете.

Сайоко е 35-годишна домакиня и майка на трирично момиченце. Омъжена е и винаги е била затворена към света около себе си. Всекидневието й протича по стандартен начин – грижи за домакинството и разходки с детето из близките паркове. Съпругът й проявява апатия и не я обсипва с внимание, а свекървата й постоянно я притеснява въпреки че живее отделно. Дъщерята Акари също няма приятелки като майка си. Заради това Сайоко решава да започне работа и да запише детето в детска градина, където тя сама ще може да преодолее своята стеснителност.

Така тя среща бизнесдамата Аои Нарахаши, собственичка на туристическата компания „Платинена планета“. Аои е със сходна възраст като Сайоко и споделя подобна самотна съдба; тя не е омъжена нито има близък приятел, но демонстрира активност и висока самооценка. Работата, която Аои предлага на Сайоко, включва почистване на домове докато техните собственици са в чужбина.

В допълнение към обучението на Сайоко авторката вплита стара история от времето на гимназията на Аои. Тогава тя става черната овца сред съучениците си и родителите й вземат решение да напуснат голямото населено място заради тормоза над тяхната дъщеря. Чрез тази сюжетна линия авторката ни запознава с един от най-сериозните проблеми в съвременна Япония - насилието в училищата. На новото място Аои открива непукистката Нанако; пресата пуска сензационни статии относно предполагаемата им любовна връзка. Авторката използва този стар инцидент като мотиватор за Сайоко да разбере какво всъщност се е случило преди години; тя напряга паметта си до момента когато припомня реката – единият бряг принадлежи на нея, а другият - на двете момичета.