Вечно подранил

Поетът Георги Константинов е ключова личност в известната и плодовита за българската поезия школа, която черпи вдъхновение от обикновеното, реалното и непосредствено свързано с живота. В същото време, дълбочината на тази поезия я издига до висините на универсалното, разбираемото и преживяното от мнозина хора на земята. Не е случайно, че именно тези характеристики са направили Георги Константинов един от най-обичаните поети в нашето време, независимо от политическите обстоятелства.

Стихотворенията му в последния сборник „Вечно подранил“ остават верни на неговата творческа философия. Те представят опитности както относно случващото се около нас, така и отражение на житейските предизвикателства през зрялостта му. Физическата болка и духовният страдания – причинени от времето, размиването на вечните човешки ценности и сблъсъкът с предателството – присъстват не само в мрачните моменти като тишината в болничната стая с единствен поглед към тавана. Но дори когато е изправен пред трудности, Константинов винаги търси онези основополагащи стойности - приятелство, любов към природата и светлината - които дават смисъл на нашето земно битие.

Той е майстор на контрастите; стреми се да намери баланс между мрака и светлината. В настоящия ръкопис особено ценно изглежда трептящото търсене на надеждата чрез парадоксални или даже ексцентрични опити за избягване от отчаянието. Стихотворения като „Крилати отчаяния“, „Вълчи сън“, „Освен това“, „Съвременна пиеса“, „Втората природа“, „Зелени щикове“ ,„Големият бял ден“ ,„Вечер в село Дрен“ и много други потвърждават всичко казано досега и могат да бъдат поставени редом до най-добрите произведения на автора.

Румен Шомов